Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09 14:06 - ДА СИ ВНУШАВАШ БЕЗСПИР, ЧЕ СИ ПОЕТКА, боже, божке ле!
Автор: paravankofivan1 Категория: Забавление   
Прочетен: 1809 Коментари: 11 Гласове:
8

Последна промяна: 05.10 06:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
.
.
.
Имаме си тук една пУетка,
пУетка-каканижка,
ниже си книжка
подир книжка.
.
Ах, няма ли и за нея мишка?
.
 



Гласувай:
9
1


Вълнообразно


1. paravankofivan1 - Всеки за нея ще се сети,
10.09 14:09
все на първа свети!
цитирай
2. paravankofivan1 - Аз нямам спирка и не се преструвам, и в новия ми уникален ден поезията с мене си пътува и чака да запее нов рефрен. Когато тя поиска, си го прави- в тролей, в т
10.09 14:19
...смееех!
цитирай
3. pravoisvoboda - Сещам се -
10.09 14:21
розава-бозава...лее прокиснала боза!
цитирай
4. paravankofivan1 - Горе-долу
10.09 14:35
pravoisvoboda написа:
розава-бозава...лее прокиснала боза!

топло.
цитирай
5. 4udovi6teto - http://nikyniky.blog.bg/poezia/2016/03/20/za-edna-mente-poetesa-recenziia-ot-milena-kirova.1438437
11.09 07:45
Ето я коя е тази Пу-тетка, четете професор Милена Кирова на линка, повече не ви трябва.

Поезия менте
Попаднах на тази книжка случайно, кротко си помислих, че в България всеки втори пише стихове, но след това прочетох на задната корица послание от редакторката и изведнъж се почувствах неудобно, че съм пропуснала толкова значимо явление. А ето какво пишеше там. Росица Копукова е автор на шейсет и една книги с лирика, проза, хумор и сатира. За нейната поезия са издадени две монографии от д.ф.н. Йордан Ватев (?), за прозата й – една от покойния Марко Семов, публикувани са много рецензии от „литературни критици със значение в нашата културна общественост“. Получила е десет „престижни международни награди“, защото „светът е отворен за красивото изкуство повече от българина“, има обаче и други, в родината си. „Анотация на нейна книга е в Института за Интелектуална собственост – Женева (каквото и да означава това); поетесата Катя Янева я нарекла „феномен в българската литература“.

Силно впечатлена и донякъде засрамена от собствената си неинформираност, пристъпих към книгата с трепет, решавайки, че трафаретното заглавие е някакъв вид постмодерна игра. Първият цикъл се казва „Жена ли съм, птица ли съм?“, но и това преглътнах, в крайна сметка знаеш ли кой какво е... С надежда се обърнах към второто стихотворение - „Въпроси към всевишния“:

Ти знаеш, Боже, вярвам аз във теб,
но с ясен поглед и с научна вяра,
душа съм свиша във всемирния ти ред,
а низши срещам всеки ден в поквара.

Ницшеанската философия в опозицията аз („свиша душа“) – другите („низши...в поквара“) ми напомни Жреца на българската модерност Пенчо Славейков, но идеята за „научна вяра“ надхвърли способността ми да си представя толкова модерен вид християнско светоусещане. Затова реших да потърся помощ и обяснение в последното стихотворение, недвусмислено озаглавено „Автопортрет“:

Станах си на петдесет
С вид на тридесет и пет
и омайвам аз мъжете
в стих, дарен от боговете...

Тук вече ме прободе истинска завист, затова реших да опитам с друга тема, най-добре социална; какво по-подходящо може да бъде от „Еволюция“?

Опростя народът, опростя,
стана примитивен до безумие,
плюе, рита, блъска се – гневът
избуя като бодил...

Имаше нещо ботевско в тези смели думи, напомниха ми стихотворението „Елегия“. И не щеш ли, съвсем до него – ето ти ги и турците, пак в ботевски регистър: силно да любя и мразя:

Турците пристигат, мамо, по местата стари,
с автобуси да гласуват като кокошкари.
Ей, не им е било лесно на Левски и Ботев
с този народ неединен и разнороден.

Не, не им е било лесно на Левски и Ботев... Аз пък си мисля, че напоследък в медиите нашумя проблемът за храните-менте. Изведнъж се сетихме, че етикетите върху стоките могат да лъжат. В същото време нерядко наричаме литературата и културата изобщо „духовна храна“. Следователно можем да си представим книжката на Росица Копукова като парче пакетирано сирене. Отвън производителят е написал, че стоката е приготвена от истинско прясно мляко. Като отвориш опаковката обаче, още по миризмата разбираш, че свежият вид е постигнат с помощта на сурогатни продукти. И ако вече започнахме да говорим за хигиена на храненето, чудно е защо не се замисляме за необходимостта от хигиена на духа? И ако за нечестните производители може да се измисли закон, какво би могло да замести липсващото законодателство в защита на тези, които консумират духовна храна? Може би някакво най-просто чувство на свян, поне в етикетите.
Чу
цитирай
6. paravankofivan1 - Нямам думи, Валери,
11.09 11:11
за тази особа...за нея си трябват още 2 истанбулски...конвенции да го наречем, за инвенциите ме е страх като и видях по-скорошна снимка...тя не може и да го надърви, аз искам от нея ИСТИНСКА ПОЕЗИЯ...хак ми е...
цитирай
7. pravoisvoboda - Оставете Кютукова настрана,
11.09 11:13
тя толкова си може...като капчука е - ще капе, капе, па ще спре!
цитирай
8. paravankofivan1 - 1111 книжки в една година
12.09 08:37
да й издадат - все тая...некадърната кадърна няма за стане щото
.
КОЕТО НЕ СЕ Е ПРЪЧИЛО НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОКОЗИ!
.
Тчк.
цитирай
9. rosiela - В криза ли си? Няма лошо, действа ми на доброто настроение, Никой - нич!
27.09 20:24
paravankofivan1 написа:
все на първа свети!

цитирай
10. paravankofivan1 - Давай, давай,
28.09 09:32
и тежките графоманки имат право на самоизява!...и себеизлагация
цитирай
11. paravankofivan1 - Она, некадърницата ми пише на лични:
29.09 15:34
Re: Много ти е мъка,
Мъка ми е за графоманките, че не свършват,
а вече сме 21 век!
Изпратено: 10:45 От: paravankofivan1
Изтрий
Много ти е мъка,
ама не ми пука!
Изпратено: 09:05 От: rosiela
Изтрий | Отговор
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: paravankofivan1
Категория: Регионални
Прочетен: 1068737
Постинги: 772
Коментари: 2272
Гласове: 15136
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930