Прочетен: 11635 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.02.2019 11:35
Ти си шепотът на душата
и топлината на сърцето.
Ти си това, което ме кара да дишам,
да пламтя, да живея, да летя.
Ти си Този, който ми дава крила.
Теб нося в себе си
като най-съкровена Светлина,
като жива вода,
като животворна Любов,
като Този, който ме създаде
и на Теб вечно благодаря!
Любов и Признателност,
Татко мой Всевишни!
Ти си деликатността
в крилете на пеперудата.
Ти си Безкрая на Простора,
който ме изпълва със Свобода.
Ти си това, което движи всичко,
дава живот, смисъл и мечти.
Ти си устремът, вдъхновението.
Ти си пламъкът в душата на творящите.
Ти си огънят в сърцето на любящите.
Ти си полетът в душата на изпълнените с Твоята Вяра.
Усещам Те навсякъде и във всичко,
и това ме прави щастлива
и ми носи толкова много радост,
защото толкова много ми липсваш, Татко мой,
защото жадувам своето завръщане при Теб,
в по-висшите измерения.
Пазя те в себе си,
пазя те като глътка живителен въздух,
като капчица чиста вода.
Пазя те като Светлина в непрогледна Тъма,
като огън, сгряващ в студа,
като топлина.
Пазя те като ласка,
в миг на неутешимост.
Като нежен шепот,
когато си наранен.
Ти си Този, който ме изпълва отвътре.
Ти ми даваш Любовта
и желанието да я даря.
Ти си нежното съчувствие.
Ти си Този, който твори
и дарява Себе си Безусловно.
Теб обичам,
в Теб вярвам,
Теб искам да бъда.
Ти си моята Любов, Светлина и Вяра.
Ти си моята истина, кураж и вдъхновение.
Само на Теб аз принадлежа,
от Теб създадена и тръгнала
към Теб аз се завръщам и стремя,
Татко мой, Любов и Вяра моя, неизменна.
Помагаш ми да бъда,
да се съхраня,
да бъда чистота и доброта,
да бъда Любов и Светлина,
да бъда Теб, така както е нужно
за спасението на душите.
Ти си ароматът на цветята.
Ти си лъчите на Слънцето,
които достигат навсякъде.
Ти си блясъкът на звездите,
които покриват цялото Небе със Светлина.
Татко мой,
въплъщавам се в Благодарността,
за да мога да я изразя.
Твоя съм,
вечно признателна душа.
.jpg)
