.


.


.

                                 Завладяването на държавата


не става въпреки,
а със съдействието на нейните институции
и хората,
работещи в тях.

Огромните средства, които се крадат от бюджета
чрез нагласени държавни поръчки
не отиват просто в джобовете на определени хора.

Те се натрупват, за да могат да бъдат купувани
държавни активи при приватизация.

И тъй като вече почти не останаха държавни активи
(с много малки изключения като НЕК,
някои дружества в енергетиката,
БДЖ и т.н.), които да бъдат източвани
(НЕК е типичен пример),

то единственият начин за вливане на свеж ресурс
в иначе неконкурентоспособните български
предприятия
остава през бюджета
(или източване на банките).

Както и директно обезобразяване на природата
и културното наследство.

Такъв икономически модел, който не създава,
а само краде
и преразпределя е обречен.

Той ще се сгромоляса рано или късно.
Това е неизбежно.
Но ще отнеме още много време.
Проспериращите български фирми са само в сектори,
в които не е имало голяма приватизация
или в които има сериозна конкуренция.

Проблемът е, че овладените икономически мастодонти
(като Булгартабак, БГА Балкан,
големите хотели и курорти) и т.н.
правят всичко възможно да подтиснат конкуренцията
(не непременно в тяхната основа сфера на действие).

Именно този процес всъщност държи
                              българите бедни
и де факто е в основата
на разрушаването на съществуващия модел.

Катарзисът е неизбежен.
Ще отнеме още доста време
(на социализма му трябваха 45 години)
и най-вероятно ще се мине през още една
или няколко икономически кризи,
включително и срутване
на структуро-определящи предприятия.

Единственият източник, който крепи този модел
все още
са европейските фондове.

Стабилизирането на икономическата среда
де факто увеличава приходите в бюджета,
но това не допринася за стабилизиране на държавата,
а до още по-голямо източване на държавния бюджет.

Спирането на кражбите става невъзможно.
Подобно спиране и източване на държавни средства
би наподобявало рязко спиране
на количествените улеснения в САЩ,
ЕС или Япония.

Виждаме какво се случва в Китай,
когато се опитаха да прекратят държавните стимули.

Проблемът в България е, че икономиката беше доведена
до състояние, в което да не може да се справи,
ако кражбите спрат (най-вече поради необходимостта
от все по-големи парични потоци
и все пак ограничените възможности на държавния бюджет).

Но по-големият проблем е, че те рано или късно ще трябва
да спрат и кризата ще стане неизбежна.

България се е превърнала в една голяма
финансова пирамида,
в една по-голяма КТБ.
А всяка пирамида рано или късно се срутва.

Всъщност това, в което живеем е просто перманентно
отлагане на този край.
И още по-неприятното е, че България не е
единствената държава в света с такъв модел.

Изходът е много точна оценка
на жизнеспособните части
на икономиката.
Тези, които са структурно определящи
просто трябва да бъдат изтръгнати
от ръцете на мафията.
Останалите трябва да умрат.
А в основата на всичко е смяна на модела
на правене на политика.

Проблемът е, че за тази промяна
са необходими пари.
А парите за закрепване на статуквото
ще са винаги повече.

С което се връщаме в началото: криза и катарзис.

Ю. ВОЙНОВ
.....................................

МАНИПУЛАЦИИТЕ, ГОСПОЖИ И ГОСПОДА!!!

сенца ла теста! - ПАЗИ ГЛАВАТА!- от уроки...

Всъщност това, в което живеем

е просто перманентно
отлагане на този край.


И още по-неприятното е,
че България не е
единствената държава в света с такъв модел.